напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Когато...


Когато в мен нещо въздиша,

когато в мен нещо премира,

то болката аз да залиша

запявам на моята лира.

 

Когато душа ми прелива

от радост - ох, как е туй рядко! -

пак моята лира звънлива

тълкува душата ми сладко.

 

Когато смут черен бунтува

душа ми в световната битва,

тогава се песен не чува,

понявгаш се чува молитва.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух