Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Душа му - храм на химни,

на образи, мечти -

гори, не се пести:

в веявиците зимни

и в майски красоти

раздава се, звънти.

Душа му - свят мъглив

на тайни сновиденья,

на скръб и вдъхновенья,

ту мисъл, ту порив -

всегда е извор жив

на стонове и пенья.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]