напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Поет


Душа му - храм на химни,

на образи, мечти -

гори, не се пести:

в веявиците зимни

и в майски красоти

раздава се, звънти.

 

Душа му - свят мъглив

на тайни сновиденья,

на скръб и вдъхновенья,

ту мисъл, ту порив -

всегда е извор жив

на стонове и пенья.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух