напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Лира


Звънлив кат кристал

и лек кат зефира

цветята поласкал

и плътен кат метал,

стихът се лей, примира

из неговата лира.

 

кат слънчов ясна ден,

кат истина проста,

чаровна, като блен -

на нощни бденья госта -

речта му, плам свещен,

душите взима в плен.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух