напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Паркът в есента


Кат цар обезтронен,

във тъги унесен,

като блян отронен

от свода небесен,

 

кат мечта самотна,

кат песен смълчана,

кат душа сиротна

в скръбта си приспана,

 

паркът глъхне, дреме,

звук го буди рядко -

как е на сърце ми

и тъжно, и сладко!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух