напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Руина


С облаци пламенни, ярки, сребристи

слънце-художник лазурите пише,

пеят горите, потоците чисти,

там на скалаците здравец мирише.

 

Глуха руина над тях се издига,

бивши дворец на възторзи крилати.

Стене руината: дълга верига

в памет се точи от спомени злати.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух