Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

С облаци пламенни, ярки, сребристи

слънце-художник лазурите пише,

пеят горите, потоците чисти,

там на скалаците здравец мирише.

Глуха руина над тях се издига,

бивши дворец на възторзи крилати.

Стене руината: дълга верига

в памет се точи от спомени злати.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]