Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Цена, девице, твоя дар

и звучний глас на твойта лира:

тя лее химни с много жар

на Марса бранни пред кумира;

победоносен слави меч,

юнашки увенчава гроби,

на бой зове безправни роби,

описва живо кървав сеч...

Но другите й струни де са?

Ти питаш: има ли в теб плам

божествен? Не, студен си храм.

Люби - тогаз си поетеса.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]