напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Поетеса


Цена, девице, твоя дар

и звучний глас на твойта лира:

тя лее химни с много жар

на Марса бранни пред кумира;

 

победоносен слави меч,

юнашки увенчава гроби,

на бой зове безправни роби,

описва живо кървав сеч...

 

Но другите й струни де са?

Ти питаш: има ли в теб плам

божествен? Не, студен си храм.

Люби - тогаз си поетеса.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух