![]() ![]() "Народът"Минава полунощ. Буйни, пиени викове около една маса в кафене Свети Стефан. Около масата са десетина души с шапки, свалени или тикнати на тила. Лицата, разпокиснали, изпотени от горещината на атмосферата; те светят с някакво изражение необикновено, величествено, скотско; мустаците мокри от пиво, брадите оквасени също от струйките на пиво и лиги, които се точат от сочните животински отворени устни, очите стрелят огън, запалени от спирта и патриотизма... Вие ги познавате: герои на нощта, на комара, на участъците; сметана на тунелите, смет на обществото, машини за "ура" и за "долу", ожидащи в страхотиите на един политически преврат облагата на една шпионска заплата; творци на скандали и революции и - уви! - на историята; бивши извивачи на пясъчните торби, може би и бъдащи... И масата реве яростно: - Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците! - Да живее народът! Естествено, тираните, разбойниците, кръвопийците - това е правителството - може ли да бъде други? Народът - той е около масата, естествено. И топот, и удари, и дивашка вакханалия от попържни и клокочене на тържествуващата помийна пяна. Отварят се вратата, влизат две полицейски униформи. - Господа, тишина! Защото тия нещастни хорица, кой знае как, въобразили си, че те са нейни пазители и че може да има близко някъде претенциозни граждани, които желаят да ги оставят да спят по тоя ран час на нощта. Веднага избух от негодувание. Как! Свободата се тъпче! И ужасни викове и псувни, последвани от летене на чаши въз неучтивите гости, ръцете пипат револвери под сетретата, очите се напълнят с кръв и устата с пяна... С една реч - народът възмутен. Грубата сила пораства с прихода на нови униформи и добива надмощие (за срам на деветнайсетия век!), разменят се няколко удари и юмруци и народът се пръсва, като отнася със себе си славата на две краставици по главата и едно одраскано ухо, а оставя един пленник. Програмата е изпълнена буквално. Заранта телеграфният апарат чука по четирите краища на света: "Народът загинва! Тази нощ София: клане! Нов Батак!" И хорът на двайсет патриотически вестника заехтява: - Батак! Батак! Батак! Някои обличат първите си страници в траур. Зловещата вест намира ек даже и зад океана. Два нюйоркски вестника веднага изпращат на общи разноски на самото място на катастрофата един кореспондент, който бълнува вече славата на Мак-Гахана. А столицата възмутена, негодуванието пламти, "народът" прави митинг при Свети Крал. Защото, по едно чудо, снощният народ в Свети Стефан е оцелял от клането и всичките са налице. И телеграфният апарат пак чука по четирите краища на света: "Тая минута колосален митинг! Цяла столица развълнувана, народът възмутен и пр."
*
А в това време българската столица работеше, мислеше, дишаше спокойно с правилен пулс, с нормална душа; улицата шумеше от движението на ежедневния, трескавия, трудовия живот; кафенето димеше, набъкано с гости, вестници и мълва от поръчки и билярдни карамболи; бакалинът продаваше, търговецът се залисваше в тефтерите и сроковете на полиците си, зидарят градеше, надничарят бъркаше кал или носеше на рамото си тухли; канцеларията гъмжеше от службаши, фабриката от труженици, съдилището от словоборци; подуенецът продаваше на пазара гъските си и ючбунарецът - зеленчука си, професорът четеше в класа лекциите си, ковачът чукаше по наковалнята желязото, занаятчията се трудеше, берберинът бръснеше, шапкарят готвеше шапки за главите, писателят - храна за умовете. Всичката столица работеше, мислеше, живееше; телеграфният апарат и той, в хармония с всеобщия живот, следваше да си чука: "Тая минута колосален митинг... Столицата цяла и пр."
*
От Свети Крал "народът" потегли към двореца, за да манифестира.
*
"Ако има нещо най-много да ме ядосва, то е убеждението, че това, което гледам днес, ще бъде някога история", казваше Виктор Хюго.
![]() ![]() ![]() |