Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Почтеният нотариус, човек прекарал, с малка, остра, суха глава, наполовина оплешивяла, със сбърчено и незначително лице, което изведнъж стана приветливо, обърна се към Кардашева:

- Какво желаете, господин Кардашев?

И нотариусът му посочи стола до себе си и го покани с ръка да седне.

Присъствуващите почтително се отстраниха пред писателя, като съобразиха, че новодошлият е или важно лице, или близък приятел на нотариуса, та му даде предпочитание.

Кардашев подаде ръка на нотариуса, който се назова "Братемойев", и седна.

Нотариусът се усмихваше услужливо.

- С какво можем да ви послужим? - попита той стеснения си гост.

- Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах... - каза Кардашев, като трепна неволно, защото вратата се отвори и влезе... - слава богу - разсилен, не оня...

- Не, не, вашата работа: тия хора могат да почакат... Някой документ ще заверите или какво?

- Нямам потреба от такова нещо. Просто се отбих тъй, малко... за да погледна за едно лице - излъга неволно писателят.

"Да му обадя ли каква е работата и да прося покровителството му против гонителя си?" - помисли си той, но не посмя - щеше да бъде смешен.

- За кого погледнахте? - питаше неумолимо любезният нотариус.

Един философ е казал, че всяка лъжа носи наказанието със себе си: тя те кара да я подкрепиш с друга лъжа.

И злощастният писател излъга. Той наименува едно случайно име. И се изчерви до ушите. Той би веднага побягнал, но страхът от среща с Каишева го задържа при вежливия Братемойев.

Изумлението му порасте, когато нотариусът му отговори:

- Нойчев? Той дохожда тая заран; отиде да приготви при адвокатина една книга и пак ще дойде... Почакайте го тогава!

Кардашеву забръмча главата.

Сега още една страшна, по-голяма опасност го заплашваше. Ако дойде Нойчев, какво ще му каже? Та той нито е имал някаква работа с Нойчева, нито се познават с него! Мисълта за очна среща с него го вдърви... Пак лъжи и какви още? И положение до нямай-къде глупаво! Той предпочете по-малкото зло пред по-голямото и стана.

- Аз сбърках - каза нотариусът, като подаде някакви книжа на един от писарите; - Нойчев каза, че ще дойде подир обяд... Сега е и късно. Аз само тъй, рекох... Исках да поостанете при мене...

Кардашев седна с олекнала душа, защото при едно ново отваряне вратата той съпикаса жълтата изрусяла шапка в коридора.

- Стойте, стойте... - обърна се пак нотариусът към него... - Аз много се радвам от приятния случай, който ви доведе тука. Аз отдавна желаех да се срещна горещо с вас и да поговорим нещо си, по книжовни работи - па като сниши гласа си, прибави: - и ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де!

И той смигна и се усмихна приятелски.

- А! Еснафи сме, значи? - и Кардашев си направи радостно лицето.

- Малко нещо... То и по имената сме братя - отговори събратът скромно и с мустаци, щръкнали от вътрешно задоволство. Па, като се обърна с лице, внезапно станало студено и сурово, към присъствуващите, той каза повелително:

- Идете си, сега имам занятия други... Утре по това време пак елате!

Присъствуващите, подир няколко недоволни шушукания и боязливи подпитвания по делата си се оттеглиха.

Кардашев пак съгледа в коридора мъжа на умрялата "госпожа", който търпеливо се разхождаше назад-напред в ожидание Кардашева.

Той сега виждаше в нотариуса, който му излезе и събрат по Аполона, едничкия си спасител.

Обратно към: [Кардашев на лов][Иван Вазов][СЛОВОТО]