напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Лик


Всегда, навред - самотник вечен -

от самотата съм бегал,

у нази, и в предел далечен,

духовен сън не съм познал.

 

Пустинник същ - не бях в пустиня:

аз сè носил съм някой лик

в душата - някоя светиня:

луча в нощта, в мраза - топлик.

 

Блаженство ли или страданья

тоз властен лик ми е носил,

възторзи ли или терзанья -

еднакво скъп е мене бил.

 

Че на живота смисъл давал,

сърце пазил от плесента

и никога не ме лишавал

от трепети и красота.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух