напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Тя се казваше Тамара


Mais elle était de ce monde, où les plus belles choses
     Ont le pire destin,
   Et rose, elle a vécu ce que vivent les roses -
     L'éspace d'un matin.

Malherbe

 

Възхитителна девойка,

златокоса и напета,

весела и песнопойка,

съща роза, неначета

от световната поквара -

          Тя се казваше Тамара.

 

Аз я гледах по ливади,

кат играйше с дружки млади

в роклицата белоснежна.

Как бе прелестна и нежна,

пълна с радост, пълна с вяра! -

         Тя се казваше Тамара.

 

Аз я виждах, кат се връща

от училище - пак съща:

жизнерадостна, игрива,

лястовичка - песен жива -

пролет що при нас докара -

         тя се казваше Тамара.

 

Що прекрасното умира?

Що цветущото издъхва,

кат самотен звук на лира?

Що ручей шумящ пресъхва

под горещата омара?

         Тя се казваше Тамара.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух