Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Над гроба ми роза изникна

и някой я с сълзи обля,

над гроба ми чело надникна,

душа се в въздишка изля.

И мирис от цветенца пресни

проникна ми в гробния мрак,

и сякаш чух славеи песни

и зърнах лазурний свод пак.

О, ти ли бе, славо, над мене?

При твоя ли будях се зов?

О, ти ли бе, блян-вдъхновенье?

О, ти ли бе, сетня любов?

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]