Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На писателката Ев. Марс

На разкоша във чертога

често мрак, тревога -

няма слънце;

а в колибата убога

с димен свод и вехти грънци -

ясно слънце.

В градовете пременени

вихрове студени -

няма слънце.

А по хълмите зелени,

де се чуват пойни звънци -

топло слънце.

Ний не видим в суетата

бога, небесата,

де грей слънце,

а зарито в земята

мъничко незнайно зрънце

чака слънце.

Чака го нощта и в мрака

славей в клон го чака,

и свод чака слънце,

и божури, и лалета,

и душата на поета

викат: "Слънце!"

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]