напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Полски впечатления


На писателката Ев. Марс

 

На разкоша във чертога

често мрак, тревога -

няма слънце;

а в колибата убога

с димен свод и вехти грънци -

ясно слънце.

 

В градовете пременени

вихрове студени -

няма слънце.

А по хълмите зелени,

де се чуват пойни звънци -

топло слънце.

 

Ний не видим в суетата

бога, небесата,

де грей слънце,

а зарито в земята

мъничко незнайно зрънце

чака слънце.

 

Чака го нощта и в мрака

славей в клон го чака,

и свод чака слънце,

и божури, и лалета,

и душата на поета

викат: "Слънце!"

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух