напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Плугът


С лакти младо старото оттласва:

"Аз съм бъдещето! Дай ми път!

Аз цъфтя, а твоя ден угасва,

мой живота е и мой светът!"

 

Тъй говори Младостта жестока

и нахълтва в тучните поля,

дето друг тегли бразда дълбока,

дето друг ги с кървав пот обля.

 

Да простим, живота тъй отсече:

и ний нявга бързали сме тук!

Ред е младото да фане вече

изоставений от нази плуг.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух