Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

С лакти младо старото оттласва:

"Аз съм бъдещето! Дай ми път!

Аз цъфтя, а твоя ден угасва,

мой живота е и мой светът!"

Тъй говори Младостта жестока

и нахълтва в тучните поля,

дето друг тегли бразда дълбока,

дето друг ги с кървав пот обля.

Да простим, живота тъй отсече:

и ний нявга бързали сме тук!

Ред е младото да фане вече

изоставений от нази плуг.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]