Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пускай умру, но я умру - любя.
      Пушкин

Заник слънце. Но се любя още

светли блянове и майски нощи,

красотата, чарът и чудесни,

любовта с възторзите й небесни

(в тия гърди - пак трептежи пресни):

       аз се любя още.

Заник слънце. Но се любя жежко

тоя свят - на плач и смях долина,

пълна с храсти и цветя градина -

на битьето нектара, пелина

(близко ми е всичко человешко):

       аз се любя жежко.

Заник злънце......но се любя нежно

усмихът приветен на зората -

сънищата млади на душата,

на живота - туй море безбрежно -

бурите и песента крилата -

         аз се любя нежно.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]