Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На морето тъмно в глъбините

много кораби лежат незнайни.

На душа ми в бездните потайни

рой надежди, блянове разбити.

Никой поглед няма да проникне

до останките им потопени,

само песен нявгаш поизбликне

из тез тъмни бездни и застене.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]