Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На веявица крилата,

бдението на нощта,

говорът на тишината -

       туй е мисълта.

Лампа негасима в храма,

непостижна висота,

глъбина, що дъно няма -

       туй е мисълта.

Висша сила у мъдреца,

висша воля във света,

вечен демон на певеца -

       туй е мисълта.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]