Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пластове от листи гнили,

трупани през всяка есен,

спят забравено, унили

в старий лес, в мечти унесен.

Някой път из тях изникват

цветенца през пролетта,

както песнички избликват

на душа ми из скръбта.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]