напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Лесът


Пластове от листи гнили,

трупани през всяка есен,

спят забравено, унили

в старий лес, в мечти унесен.

 

Някой път из тях изникват

цветенца през пролетта,

както песнички избликват

на душа ми из скръбта.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух