напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мечтание


Сред бурите, които тряскат,

сред мълнийте, които бляскат,

съзира моят тъжен взор

    друг, ясен кръгозор.

 

Пред силите, които гаснат,

пред гробите, които раснат,

съглежда моят жаден ум

    с цветя насеян друм.

 

Аз виждам светлите чертози

на бъдещето... рози, рози!

На мир, на правда, на светлик

    Великдена велик.

 

Ще стигнем ли до там, не зная;

но сладко ми е да мечтая,

да тичам мислено на лов

    за слънце и любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух