Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Певец със песен гръмогласна

прославяше юнаци, битки.

Прие венец - награда красна,-

обсипан бе с цветя и китки,

запя на лира песен мека

за тайни блянове, копнежи -

за вечното у человека,-

но никой туй не забележи.

И той въздъхна: "О, песнички,

без ек останахте!... Не жалея:

до днеска громко пях за всички,

сега за себе само пея!"

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]