Иван Вазов - Люлека ми замириса

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Воин

Заминуват си един по друг

тихичко връстници и другари,

всяк ден "сбогом" казват връзки стари,

всяк ден липсва някой близък тук.

А аз, морен, за почивка жъден,

продължавам пътя дълги мой

и мълвя: на мъртвите - покой,

а на живите - живот е съден.

Но живота с тръни е насет,

но живота цяло е сраженье -

воин тук, не гледам окол мене

кой полита, и вървя напред!