напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Воин


Заминуват си един по друг

тихичко връстници и другари,

всяк ден "сбогом" казват връзки стари,

всяк ден липсва някой близък тук.

 

А аз, морен, за почивка жъден,

продължавам пътя дълги мой

и мълвя: на мъртвите - покой,

а на живите - живот е съден.

 

Но живота с тръни е насет,

но живота цяло е сраженье -

воин тук, не гледам окол мене

кой полита, и вървя напред!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух