напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мрамор бял


Мрамор бял стърчи из бурен.

Бурен крий слова изтрити.

Плаче заникът пурпурен,

багрят мрамора сълзите.

 

Тъжен мрамор свода гледа,

сам, от бурена задавен,

с него води, тих, беседа,

от човеците забравен.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух