Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Мрамор бял стърчи из бурен.

Бурен крий слова изтрити.

Плаче заникът пурпурен,

багрят мрамора сълзите.

Тъжен мрамор свода гледа,

сам, от бурена задавен,

с него води, тих, беседа,

от човеците забравен.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]