напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Храст розов


Храст розов с усмивка посряща

зората. Трънака го хули

и с клетви му розите брули,

а той аромат му изпраща.

 

В клон славей звучи си. С квак бесен

из локва се жаби обаждат,

ужасни му хули проваждат,

а той отговаря им с песен.

 

Пламтящият заник догаря.

От север се мръщат мъглите,

поглеждат го зли и сърдити,

а той им с лучи отговаря.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух