Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Храст розов с усмивка посряща

зората. Трънака го хули

и с клетви му розите брули,

а той аромат му изпраща.

В клон славей звучи си. С квак бесен

из локва се жаби обаждат,

ужасни му хули проваждат,

а той отговаря им с песен.

Пламтящият заник догаря.

От север се мръщат мъглите,

поглеждат го зли и сърдити,

а той им с лучи отговаря.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]