напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Подаръкът


На гимназистката Н. Цветкова

 

Хубав дар, дете, сполай,

хубаво ти - и сърцето:

замириса ми на май,

пролет лъхна ми в небето.

 

В твоя миличък привет -

усмих росен на зората -

чува тъжният поет

на трендафила душата.

 

Ясен става ми света,

луч огрей ли мойте нощи,

видя ли се във скръбта,

скъп че някому съм още.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух