Иван Вазов - Люлека ми замириса

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Утро

Осъмвам пак над масата. Навън

метач мете; кола затряска глухо;

хлапак завика с вестник. - Край на сън,

денят работнишко облача рухо.

И край на нощен труд... От близ, далеч

мълви достигат. Мислите се пръскат

и из прозореца ми бягат веч.

А грижи-гости на вратата блъскат.