напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Утро


Осъмвам пак над масата. Навън

метач мете; кола затряска глухо;

хлапак завика с вестник. - Край на сън,

денят работнишко облача рухо.

 

И край на нощен труд... От близ, далеч

мълви достигат. Мислите се пръскат

и из прозореца ми бягат веч.

А грижи-гости на вратата блъскат.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух