напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Прошка


Кога към вечността поема друма,

при моя гроб омрази ще заглъхнат

и враговете мигом ще отдъхнат,

дори за мен ще кажат блага дума

 

след камъните - цяла пирамида, -

що мойта малка слава ми навлече,

и ще й простят. За тяхната обида -

аз тук простих им вече.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух