Иван Вазов - Люлека ми замириса

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Съзерцание

Кога от родната земя замина,

мен любящите пак ще да ме любят,

кат знаят що, кого във мене губят,

какъв живот с това сърце изстина,

какъв източник на любов пресъхна,

каква хармония с лирата заглъхна!

О, знам, и в гроба - пак ще да живея,

ще млъкна, но в душите пак ще пея.

Живота любях, но го не окрадох:

Българийо, аз всичко тебе дадох:

душа, сърце, любов, зари небесни,

от теб приети - върнах ти ги в песни.