Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пилял разсипника богати

в полето перли и рубинил.

Засипал ги прахът пустинни,

остали скрити, непознати.

И дълго времето се леко

трупало прахове там нови...

Ще дойде ден - не е далеко, -

само ще пак да ги изрови

и ценни камъне ще блеснат

с нов блясък след покоя в мракът -

те могат още да почакат:

звездите никога не гаснат.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]