напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Снегът


Бях млад и казвах: стар ще бъда,

ще падне сняг въз таз коса,

кат вси и аз ще понеса

с печал природната присъда.

 

И ще омекне мъжка мощ,

и ще ослабнат морни кости,

тъги и рой недъзи йощ

печални ще ми бъдат гости.

 

И нà, дочаках, доживях:

дойде снегът, плътта слабее -

кат всичко живо остарях,

сърцето още не старее.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух