напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Привет!


Омайница светла и мила

на мойта душа и полет,

природо, що даваше сила

и здраве на младий поет -

                            привет!

 

Вий, родни поля и долини,

гори, висини - дивен свет

на мойте мечти, вий, светини

чаровни за младий поет -

                            привет!

 

Остана ли връх недостигнат

от мойте крила - неначет?

Кой колос, от бога издигнат,

нема гост безумний поет?

                            Привет!

 

Отдавна ваш гост съм веч рядко

под тежкий на времето гнет,

но с мисъл прегръщам ви сладко,

прегръща ви старий поет -

                            привет!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух