Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Омайница светла и мила

на мойта душа и полет,

природо, що даваше сила

и здраве на младий поет -

                            привет!

Вий, родни поля и долини,

гори, висини - дивен свет

на мойте мечти, вий, светини

чаровни за младий поет -

                            привет!

Остана ли връх недостигнат

от мойте крила - неначет?

Кой колос, от бога издигнат,

нема гост безумний поет?

                            Привет!

Отдавна ваш гост съм веч рядко

под тежкий на времето гнет,

но с мисъл прегръщам ви сладко,

прегръща ви старий поет -

                            привет!

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]