Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На Ат. Илиев

От ранните си младини живях

за мен си не, а за народа,

от ранните си младини запях

за родина и за свобода.

В духа на цели поколенья лях

любов към свойто, вяра в себе.

Отречен и охулен се видях,

Българио, че любих тебе;

вмениха ми песните в тежък грях

пророци на ученья нови,

а ази се из моя път вървях,

отфърлях чуждите окови.

И пръсках светлина, душите грях,

разбрал високо си призванье,

над нивата народна бодро сях

зърна на вяра и съзнанье.

И с таз земя се радвах и болях,

любих я в щастье и в несгода,

и мойто битие всецяло слях

със битието на народа.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]