напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нашето училище


Във школото борби, вик, прах, крясъци, глъчки,

затуптели гърди и пламнàли лица;

на чешмата в коритото дрянови пръчки,

   натопени за бесни деца.

 

Бяг, игри из гробовете в двора църковни

(кой ги с камъни тях не лучй и не би?).

Шум от плачове детски и песни гръмовни,

   и книжа изподрани в борби.

 

И бръмчеж от уроци, заучвани гласно,

строгий лик на учителя сприхав, гневлив...

Как това е печално, но как е прекрасно

   в паметта, кат сън златномъглив!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух