напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Манастирът


Аз пак го виждам във душа си,

опрян до Стара планина,

кат някой старец беловласи

впил мисли в прежни времена.

 

Чердаци глухи и високи,

мълчи тревясалия двор,

стърчи в небето тъмний бор,

разперил клонове широки.

 

Немеят хладните келий,

де старците за отдих седат,

и древний храм, в кой ред светий

с избодени очи те гледат.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух