Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Дете бях и вярвах във бога,

и знаях, че той е в небето;

осанка той имаше строга,

каквато я виждах с тревога

на нашия храм на кубето.

И знаях, че той като нази

от плът е и слуша, и вижда,

и "дядо" му казвах тогази -

че люби, гърми, ненавижда

от своя престол от елмази.

Днес стар съм и пак вярвам в бога.

Но веч му не зная лицето,

ни де му е трона, чертога:

той дух е, разлян в ширинето,

в душата, в света, в битието.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]