Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

През високий рид, кой жèни

Среднята гора със Вежен,

фърка взора устремени

към друг връх, плешив и снежен -

към Амбарица висока,

урви стръмни дето спуща

във долината дълбока,

във долината цветуща,

де градеца родни дреме -

орлово гнездо в градини...

Фърка дух в далечно време -

във детинските години,

във годините, когато

цял свят ази мой считàл съм

и по ризка в знойно лято

бос из барите цапал съм.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]