напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Под Амбарица


През високий рид, кой жèни

Среднята гора със Вежен,

фърка взора устремени

към друг връх, плешив и снежен -

 

към Амбарица висока,

урви стръмни дето спуща

във долината дълбока,

във долината цветуща,

 

де градеца родни дреме -

орлово гнездо в градини...

Фърка дух в далечно време -

във детинските години,

 

във годините, когато

цял свят ази мой считàл съм

и по ризка в знойно лято

бос из барите цапал съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух