Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В струите на чучурите буйни

лунните зари блещят, играят -

чучурите само шумноструйни

в мъртвий сън подлунен сън не знаят.

Спи мегданя. Зидовете вети

с черни, чупени го сенки шарят,

а на свода, с тих светлик залети,

бледните звезди се разговарят.

Нийде зрак в прозорците, в къщята.

Нейде пред вратите - живи сенки -

женоря, със хурки под луната

златна, са излезли на седенки.

Спи мегданя. Чучурите пеят

еднозвучно. Тишина... Но ето:

звуци чудни взеха да се леят -

слепий Колчо свиреше с кларнето!

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]