Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи,

се твоят образ въжделени

духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла

със песни жалостно-упойни,

над мен по цели нощи бдяла

през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,

наяквал съм под грижи мили,

от твойта реч и взор черпал съм

и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи

да мрази, да обича страстно,

от твоята душа засучи

любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде -

ти два пъти ми майка беше!

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]