напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Ти казваше...


Ти казваше: "Душите сродни наши

са слени, и сърцата наши тоже,

простора да ни раздели не може,

световний шепот също не ни плаши."

 

Ти още казваше: "По планините

бор и маргаритка заедно виреят,

еднакво дишат, дружно песен пеят

на пролетното слънце под лучите."

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух