Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пианото звучеше страстно

под твойте пръсти. Упоен,

до теб ослушвах се безгласно,

в море от звуци потопен.

Не бе то музика - химн беше

на лучезарната любов,

копнеж неземен там звучеше,

то беше стон, то беше зов

на тайни трепети сърдечни,

на жажди, сънища, мечти...

В лазурно области далечни

унасяше духа ми ти.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]