напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Тя


Жена, вълшебница, богиня.

На блянове и чувства нежни

жив извор, бистър и кристален,

на мойте бдениья образ глаен,

на дни ми в мрака безнадеждни

луч светъл, идеален.

 

Жена, вълшебница, богиня.

Жена любима в пищна младост,

мил ангел пратен от небето,

за мен мъчение и радост,

дошъл да ми налей сърцето

със трепети и сладост.

 

Жена, вълшебница, богиня.

Сърце - злато, душа - загадка,

ту муза нежна, ту сирена,

безцен пахар с отрова сладка,

на моята душа пленена

тъмница и вселена.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух