напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Есен


Есен. Сам съм. По полето

изгоряло, голо, дето

през май лани бяхме двама,

ни цветя, ни мирис няма -

от печал е то обзето.

 

Но какво ми пак ухае

тъй приятно? Откъде е

тоя мирис благодатен?

Де цветя тук? Ах, това е

твоят спомен ароматен.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух