Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Зима. На прозореца ми скрежът

дивни шарки и пера изписал.

Сам съм. Пак за теб ми е копнежът,

    пак при теб е мойта мисъл.

Сняг дървя засипал в моя двµрец,

но в душата - пролет. Аз мечтая...

Де си? По заскрежений прозорец

    името ти с пръст чертая.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]