Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ти – често сприхава, аз често строг и властен,

ти – често облаче, аз – облак бурен, черен,

ти – нежна в любовта, аз в нея вихър страстен,

царица ти – аз цар и пленник начумерен.

И винаги, съвзет, аз падам на колене

за прошка и кълнящ поривите си груби.

Но ти веднъж казà: "Защо това смиренье?

Жената силен мъж и бог в любовник люби!"

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]