![]() ![]() ОтмъстителСнаха
Послушай, мале, чуй моля да кажа мойта неволя - що тегля ази, горкана, от мойто либе Стояна.
Соса ми веке да тая, пред людски хора да лъжа: от страх ме, мамо, не сдържа, какво да сторя не зная!
Два дена той е при мене, недели после се губи... Не знам къде се той дене... Ах, той ме, мале, не люби.
Сега е третя година от нашто пусто венчило, а мойта младост премина в такова, мале, теглило!
Когато вечер се смръкне, с незнайни хора се сряща... Не знам кога си дохажда, нито кога си дохажда, нито кога ще да тръгне...
Той нищо ми не казува... Ханджар завтъкне, пищови, в чело ме мълком цалува, па бяга в тъмни долове.
Ох, страх ме й, мамо, да кажа- от злото господ да пази- той често нощем донася глави със дълги чумбази!
Свекърва
Недей се, булка, страхува, от тебе няма да крия- лъжата веке не струва: ти водиш лют харамия!
Стоян си, булка, живее с хайдушка върла дружина; той кръв безгрешна не лее - недей го, снахо, проклина.
Аз имах йоще три чеда, те бяха кротки душици, работни като говеда, незлобни като овчици.
Но мойта къща заглъхна и трите млади умряха: един в тъмница издъхна, а двата турци заклаха.
Стоян ми господ остави утеха в мойте неволи. Той клетва страшна направи душмани наши да коли!
Затуй нам, булка, той носи глави с чумбази във къщи. Недей се, булка, оплаква, либи го повече, дъщи.
![]() ![]() ![]() |