напред назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Здраствуйте, братушки!


– Мамо, мамо, я ги виж!

– Що е? – Идат, погледни ги.

С пушки, с саби... – Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!

Тях ги бог прати насам,

да помагат, чедо, нам. –

И детето дава крушки

на солдатите без страх

    и крещи на тях:

здравствуйте, братушки!

 

Генералът кат орел

ескадроните повежда,

а орачът се запрел

и омаян ги изглежда:

чини му се, че е сън...

Изведнъж с туптенье, с звън

приближават кат вихрушки.

Той си шапката свали

    и ги поздрави:

здравствуйте, братушки!

 

Шипка! Шипка! Гръм се чуй.

Гурко мина планините!

Радост, чудо беше туй!

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техни глави, коне, пушки...

И кат стискат им ръце,

    викат от сърце:

здравствуйте, братушки!

 

Как са горди тез момци!

Един казак варди, гони

хиляди злодей, крадци –

цели турски легиони.

И народа с лик засмен,

като гледа вече в плен

тия полкове хайдушки,

на казаците добри

    тъй благодари:

здравствуйте, братушки!

 

Русе, 1878

 


напред горе назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух