Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Във хладната земя

и тримата сложиха,

в един ги трап зариха.

Почиват те сега

почивка вечна, тиха.

Почиват тоя час

без яд, без шум, без злоба

при пепелта на роба

и никой роден глас

не им смущава гроба.

Над ровката им пръст

се никой не подсети

да бодне китка цвете,

нито за спомен кръст -

над техни кости клети.

От кой ли край далек

съдбата ги доведе

за бран и за победи,

та в тоя гроб навек

те станаха съседи?

От кой ли небосклон!

Дали от Кавказ славни?

От степите ли травни?

От тихият ли Дон,

с вълни дълбоки, равни?

И може би за них

сърца туптят горещи

със грижи и надежди

под някой покрив тих

и плачат черни вежди.

Бащата е на бой,

а майка на детето

показва юг, небето

и шушне: "Там е той!"

с въздишка на сърцето.

.................

Но спят те в хладен сън

безвестни и бездомни,

печални, неми, скромни

и няма кой навън

за тях да си напомни!

Август 1877, Свищов

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]