|
Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО] Падна Плевен!Падна, падна в грозен бой! Турска сила съкруши се, полумесец помрачи се - няма веч да светне той! Българийо! Възликувай! Мир славянски, тържествувай!
Ей орелът пак хвърчи над сразените тирани, ни прегради, ни балкани веч не могат му пречи: облака, във кой се блъсна, руский гръм го вече пръсна.
Бе забравил турчин звяр, че със бога в борба влазя, че Русия се не сгазя, че тук руският е цар; че е трясък, а не глума Александровата дума!
Той си каза: "Победих аз жените и децата; руси идат на борбата, ще ги победя и них. В тия дупки ще ги срещам, във тях храбър се усещам!"
Ето го, че лази в прах! В прах! Защото руский воин в боя влазя с лик спокоен, смъртта среща я без страх и врагът едвам съгледа, той крещи: "Ура! Победа!"
Бомби, крупове и плам, всите ужаси на ада той презира ги - и пада; страх го е от бяг и срам! Защо иде, той разбира и мре, лаври кат събира.
Бойни гръмот, рев и шум нему музики се чини. Покрай крепост ако мине, той прегръща я със щурм в мрак, във студ, в мъглата гъста кат любовница през кръста.
Де тоз грозний, кървав стан? Де тез сили, сган, пушкaла? Всичко падна като хала и Осман паша е в плян! И тирани, и вериги русин завсегда разби ги.
Падна Плевен! Ден велик! Руска слава навред тича, Москва с венци се накича и светът във тоя миг гледа с душа затрептела де ще кацне веч орела...
29 ноември 1877
Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|