напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



VI. В градината


Макар и да знаеха дружеските отношения Стремскеви към семейството на Филовича, и особено към Драга, графът и другите все бидоха доста изненадани от силата на това негодувание. Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов.

- Има тука друго нещо: дали той действително се е осмелил да й изговори тая гадост? - каза графът.

- Този фанфарон се хвали, не вярвайте - забележи Шопов.

- Но той е способен да направи това - каза Стремски. - Той си позволява всякакви нелепости, защото му се прощават. Веригаров е една дребна душица и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури. В случая аз не вярвам да е казал това на Драга Филович; но ако го е казал, тя не е преглътнала, но му е казала каквото му прилича, като възпитана девойка.

- Аз ви уверявам, че дрънкаше само на лапавица; той пи в бюфета - каза Шопов.

Стремски се обърна към графа.

- Нa, одеве говорехме за новите идеали, които ни трябват... Ето какъв идеал ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме, да станем хора характерни... Вие ни освободихте от турския деспотизъм, но от нашата българска безхарактерност не можете вие да ни освободите. Ний сами трябва да се освободим... Негова милост, Веригаров, е едно блестяще изражение на тоя наш обществен недостатък. С всичката си пустота, безсрамие и нищожество, той е приет от нашето общество, глезен даже от него и получава сърдечни ръкостискания вместо плесници. У нас нито знаят да се възмутят, нито да бъдат горди... Ний еднакво подаваме ръка и на честния човек, и на мазникът... Все ни е едно... Вий чухте одеве как се смееха драго ония господа около Веригарова, когато той им четеше стиховете? Между тях има добри младежи, но и те се смееха весело... Никому не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче... Що им трябва да се възмущават?... Той не падна нито на косъм в уважението им... Безхарактерност безподобна! Чухте одеве какво ми отговори той, когато го оплюх? Че ще иде да танцува с Драга Филович! Ни лук ял, ни на лук мирисал!... Уверявам ви, че ако ида сега да му кажа, че съм се шегувал - той веднага ще бъде приятел и ще ми предложи добродушно едно пиво. Ето идеалът, графе, който ни трябва да постигнем: да станем хора с характер, хора с принципи! Трябва ни да се преродим, за да заприличаме на человеци!... Ако това не сторим, Веригаровци ще дават тона у нас - не само в обществото, но и в явният и политическият живот... Вий убихте турската тирания, а нам следва да убием веригаровщината у нази си, която сме присмукали в кръвта си чак!...

Тоя изблик от негодующи чувства пооблекчи Стремски. И нощният хладец работеше успокоително на нервите му. В салона гърмеше музиката и се въртяха двойките. Наоколо кърът беше тъмен, с изключение на двата фенера пред гарата, задрямала в тишина. От Дунава изпищя параходна тръба, знак, че параходът напуща пристанището. Скоро той пролетя над тъмната река, като метеор, с червения огън на мачтата му. Глухото боботене на колелата, порещи водата, стигна дотука. Но никой не забележи минуването му: одевешната случка занимаваше още умовете и даваше повод на нови кратки пориви от гняв у Стремски, всеки път впрочем по-слаби.

Но желанието да говори с Драга го глождеше и той нетърпеливо гледаше към салона.

- Да станем! - каза най-сетне той.

- Не бива да ходите вътре, Найден Маркович!

- Аз предлагам да си идем! - каза Жирков. - Ние сме всички разстроени под впечатлението.

- И аз предлагам същото. Утре имам занятия - каза графът.

- Аз по никой начин не мога именно сега да си ида - каза Стремски.

- Кои са тези? - попита Шопов. В градината влазяха двама души. Те познаха в тях двама от ония, които бяха аплодирвали декламацията Веригарова.

- Андреев, адвокатина, и Прандов - назова ги Шопов. Те се запътиха насам.

- Добър вечер! - казаха те. После Андреев се обърна към Стремски:

- Господин Стремскн, ний сме натоварени от господин Веригарова да ви съобщим, че той се счита дълбоко обиден от вас и иска удовлетворение. Ний сме негови секунданти.

- Какво удовлетворение изисква? - попита Стремски спокойно.

- Да му направите извинение за думите си...

- Аз ги пак повтарям: Веригаров е безчестен човек!

- Щом е тъй, вий трябва да му дадете друго удовлетворение.

Графът и Шопов през това време гледаха смаяни.

- Аполон Петрович, ще бъдете ли любезни да ми станете секундант? - обърна се просто Стремски към графа.

- С готовност - отговори графът.

- И ти, Шопов?

- Приимам!

Стремски им стисна ръката.

- Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши на дуел? - продума графът ниско на Жиркова.

- Без друго - другите го надумаха, докараха го в честолюбие, именно това злобно адвокатче, Андреев - забележи Жирков.

Веригаровите секунданти заявиха, че те са упълномощени още сега да се споразумеят със Стремскевите, ако те желаят, и върху другите точки на дуела.

- Още по-добре - каза Найден.

Тогава четворицата секунданти, подир късо разговаряне, назначиха срещата да стане други ден заранта, по девет часът, при Константиновата пивница при Черни Лом. Оръжието избраха - револвер.

Подир това троицата приятели се качиха на кола и тръгнаха за града.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух