напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



VIII. Светлина


Бързи стъпки се чуха по стълбите, веднага се бутна вратата му и едно момче влезе в стаята, запъхтяно.

Той позна слугата у Драгини.

При видът на това момче сърцето му затупа: всичко, що стоеше близо до Драга, беше му обично и го вълнуваше. А в тая минута той усети, че има нещо необикновено.

- Що има? - попита той.

- Господин Стремски, господаря ви вика да дойдете у дома - отговори момчето.

- Какво има там?

- Не знам.

- Кой е там още?

- Господарката и кака Драга, и господин Голичев. Само те са. Рекоха да дойдете веднага.

Всякакви предположения дойдоха па ума на Стремски. Но най-правдоподобна прнчина, за да го викат тоя късен час, му се видеше дуела с Веригарова, за който без друго са чули.

"Ще ме раздумват - пошушна си той. - Ако мислят да ме убедят да отстъпя - то не ме познават добре."

И той си тури шапката и излезе.

Той си мислеше из пътя, че ще има случай още тая нощ да бъде успокоен от Драга. Той щеше да я пита за декламацията и щеше да чуе заслужений отговор, с който Драга е приела дързостта на Веригарова.

Къщата на Иваница Филович беше доста далеко. Нощта беше тиха и звездна. Стремски бързаше и все мислеше за причината, за която го викат, и тая причина все намираше в дуела.

Още като влезе в зиналата порта на Драгини, той разбра, че в къщата става нещо необикновено. На осветлените, с неспуснати завеси прозорци на гостната стая мяркаха се сенките на домашните; смутени гласове излазяха оттам, цялото жилище носеше печат на безпокойство.

На двора някой тичаше насреща му. В сумрака Стремски разпозна Драга.

Тя дойде при него и го улови за ръцете.

- Какво става у вас, Драго?

- Найдене, извини, че те обезпокоихме!... Голямо нещастие ни се случи!...

Смаян, стреснат, Стремски не знаеше какво да мисли.

- Какво има, за бога, Драго? Кажи ми! - извика той енергически.

- Голям кахър... Позор за нашата къща... Кака бегала!

- Светлинa?

- Да, бегала на Гюргево.

- Та кога? Преди половина час беше на бала?

- Щом се върнала, отишла и се качила на парахода.

- И защо бегала?

- Ела вътре, ще узнаеш подробно. Мене ме е срам да ти отговоря... Чакат те с нетърпение тати и мама, и зетят.

В гостната стая, богато и пременено накичена, осветлена от скъпа бронзова лампа, той намери съвършена деморализация. Филович - человек петдесет и пет годишен, с едро грапаво лице, събудено, брада и коса прошарени, облечен в халат и по чехли - гълчеше нещо неразбрано, силно ядосан, позеленял; Драгина майка - жена възрастна, с длъгнесто подпухнало лице, с признаци на минала хубост, в модно скроений си чар бален фустан, с който още остаяше - разплакана, чупеше ръце безнадеждно. Голичев, също в редингота си, седеше мълчаливо на канапето, с ръце, немощно облегнати на колене, и с глава увиснала, като мъртвешка. Той приличаше на човек, зашеметен от един удар в темето.

Двегодишното му дете, стреснато от всичко това, което гледаше, седеше уплашено в краката на масата.

- Уредихме я, господин Стремски! Опозорихме се! За смях станахме... Видите ли какъв скандал в нашата фамилия? - вайкаше се Филович, убит от скръб.

- Каза ми Драга - отговори ниско Стремски.

- Викахме те, като наш най-близък приятел, да се разговорим, да ни помогнете с твоя съвет. На чужди хора не дръзнахме да обадим, от срам...

- Благодаря за доверието ви... Но обяснете ми едно нещо: защо е бегала госпожа Светлинa? И при кого?

Тия питания се отнасяха главно към Голичева. Голичев не отговори нищо. Той си остаяше в прежнето омаяно и обезкуражено положение. Сякаш не се досягаше до него онова, което тъй вълнуваше другите,

- Бегала е при някой си руски офицер, при някой си маскара, Волски! - каза Филович. - Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала - и той посочи на едно писъмце въз големия албом на масата.

Стремски взе записката и прочете следните редове:

"Дорогой Свет мой,

Я переменил адрес. Буду ждать тебя в гостиннице "Гривица". Спеши.

Волски"

- Да, гостинница "Гривица" има в Гюргево - забележи Стремски.

- Поразеният чапкънин! Излъсти я! - издума госпожа Филович горчиво.

- Не поразявай другите! - изгълча Филович. - Тя е виновата...

- И какво й липцуваше на тая магарица! Гладна ли бе остала или жъдна, или гола?

- Ти не знайш ли? "Студен хляб жена не бий, ами топъл!"

- Боже! Как ще се осъмне утре? И как ще се гледат хората в очите! - пъшкаше госпожа Филович. - Кажете, господин Стремски, какво мислите, че е добре да сторим?

- Какво ще сторим? - извика гневно Филович. - Трябва да я върнем назад. Стремски, как мислите?

- Съвършено като вас. Госпожа Светлинa трябва да се застигне в Гюргево, още тая нощ, още сега - утре ще бъде късно негли. Поручик Волски отива за Русия...Разбирате... По тоя начин и скандалът ще се задуши още в началото си, и всичко може да се поправи.

После, като се обърна към Голичева, прибави:

- Бай Никола ще бъде великодушен към грешката на госпожата. Само с прошка и благоразумие се уравняват семейни раздори... Има ги навсякъде.

Госпожа Филович плачеше тихо.

Голичев внезапно напусна своята апатичност и стана. По неговото убито и изгубено лице имаше дири от сълзи.

- Аз съм готов да я простя, всичко ще забравя... Аз пак я обичам! - извика той плачевно. - Господин Стремски, вам се моля! Вие ще помогнете! Спасете честта ми, спасете жена ми!

Стремски гледаше слисано.

- И ний всички ви се молим, Стремски! - каза Филович, като му хвана ръката покъртен. - Само вие можете да идете и да свършите благополучно... Аз да идех...

- Какво, ти си болен, Иваница! - каза жена му.

- Да иде Никола - скарани са, тя ще се уплаши, ще бяга, няма да се видят в очите; даже...Ти само имаш авторитет, Светлинa те почита: ще се засрами от тебе... Направи това за нас, Стремски: една голяма услуга. Ако не за нас дъртите... направи това за Драга. Сестриният й позор и нея ще опръска... Ти разбираш... Представи си, че правиш това като за твоя сестра!

- Господин Стремски, на вас е надеждата ни - издума посълзена госпожа Филович.

Драга се приближи до него, погледна го умолително, страстно, с влажни очи и пошушна:

- Иди, за моята любов!

Стремски извади часовника си.

- Подир по-малко от половина час ще засегне скелята последний нощен параход, който минува по един часът и десет минути. Аз ще се помъча. Сбогом... Препоръчвам ви да се държите спокойно и тайна да остане всичко.

Филович и жена му, и зет им с благодарност изпратиха Стремски навън. Драга го изпрати до портата.

- Благодаря ти, Найдене! - каза му тя и в нощния полумрак прелестното Драгино лице се приближи до неговото и едни очарователни уста чакаха, просеха целувка.

- Поздрави кака от мене! Моли я, доведи я... Кажи й, че тя ме убива.

- Драго, за моята обич няма невъзможно. Надявай се!... Само парахода да не изпусна... Сбогом!

- Сбогом! До виждане! - звънтеше Драгиний глас из тъмнината, дето изчезна Стремски.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух