напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XVIII. Приятелят на Филовича


Влезе един изящен господин, на средня възраст, с цилиндър, с червендалесто, пълно и здраво лице. Той свали шапка още от вратата, като извади дясна ръкавица, за да се ръкува.

- Дразински! - назова се той с учтив поклон. Стремски му хвана ръката и го покани да седне.

- Аз нямам чест лично да съм запознат с вас, мосье Стремски - започна гостът с един изискан тон и не с руско произнасяне, - и бях просил господина Иваница Филович да ме представи на вас. Но за жалост, по неразположение тия дни, той не излазяше. Вярвам обаче да ви е говорил за мене.

- Да, спомена ми за вас снощи - каза Стремски, като се чудеше какво има да му съобщи тоя червен господин.

- Възхитен съм тогава - продължи Дразински, - господнн Филович е мой приятел отдавна; а сега, мога да каже, нещо повече от приятел. Търговски сношения ни са свързали още от турско време; защото ние сме хора на труда и от него очакваме средствата за съществуванието си.

- С какво се занимавате?

- Ний сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството ви. И ние, както виждате, взимаме своя почтен дял в делото на великия подвиг на руския народ... Вий сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война н всичкото ваше състояние станало пища на пламъците, разорени сте! О, знам! - и Дразински доби покъртен вид. - Но няма що: съдбата е променлива: днес зла - утре добра, и тъй нататък.

- Вий сте предприемач на доставката на брашното? - попита Стремски, като разбра сред тоя куп думи, че пред него стои порядчикът, чието брашно днес щеше да преглежда комисия.

- Да, мосье Стремски.

- Драго ми е.

- Аз днес ще имам радостта пак да ви видя като член от комисията при прегледа. За мене е щастие, че присъствието в казаната комисия на най-добрия приятел на моят най-добър приятел ми е една гаранция във внимателното, тъй да кажа, благоволителното й отношение... към... собствено... Имайте пред вид, мосье Стремски, че правите задължение и великодушие към най-благородния си приятел... Такива са человеческите отношения: един от други имаме нужда. На услугата - услуга отговаря...

Стремски погледна часовника си.

- Вие ще ми позволите - каза той и стана.

- Да! Извинете. Време е за обед - каза приветливо Дразински; - пак ви съм крайно признателен за любезния прием и моля да благосклонствувате към нас - завърши подобострастно Дразински, като си взема от масичката, при която седя, цнлиндърът и се дръпна назад с почтителни поклони и излезе.

Стремски си тури шапката, за да излезе също, да иде да обядва с графа. Ненадейно видя на кръглата масичка, на същото онова място, дето беше стоял цилиндърът на Дразински, един плик. Стремски го взе и го прегледа... Той беше дебел.

- Забравил си е писмо този Дразински - каза той, но веднага почервеня, като видя с много ситни словца името си написано на пликът, и отдолу пак с такива словца в скобки: "С пятью тысячью рублями."

Тоя плик с тая съблазнителна цифра, оставен от Дразински тъкмо до сестриното му писмо, сякаш че казваше мълчаливо: "На това писмо ето отговора!"

Без да разпечатва плика, Стремски се затече при прозореца и видя на улицата Дразински, като си отиваше.

- Мосье Дразински! Моля повърнете се малко! - извика му той.

Дразински веднага се повърна назад, като си бъбреше: "Що? Може да е недоволен от това... Другите двама - по хилядо само, и възхитени останаха. Ну, няма да се караме с мосье Стремски най-после..."

Дразински се появи пак в стаята с усмихнато лице. Стремски му каза, като държеше плика:

- Господин Дразински, вие забоварихте това писмо на масата.

Дразински отговори ухилено:

- То е за вас това писмо, любезний мосье Стремски... То е, позволете да кажа, един деликатен знак на нашето уважение, на нашата предварителна благодарност...

Стремски го пресече побледнял:

- Това писмо с пет хиляди рубли не може да бъде оставено за мене, господин Дразински.

Гласът му тръпнеше.

- То е на ваш адрес, позволете...

- Аз ви казвам, че вие сте сгрешили името, това писмо е било назначено за един мерзавец, но не за Стремски.

Дразински, страшно смутен, отстъпяше.

Стремски викна гневно:

- Идете да търсите вашите хора другаде, господине! В тоя дом няма чест за продан. Един българин за никакви милиони няма да стане съучастник в отравянието на руския салдатин с хляб, смесен с пясък, какъвто навярно ще констатираме вашът. Задръжте тоя подкуп за други, прилични вам, и марш оттука!

И той му хвърли плика в краката и му посочи портата.

Дразински дигна плика и излезе, като се кланяше. Стремски ходи няколко време развълнуван яз стаята си. Той се не побираше в себе си от мисълта, че този евреин е можал да го мисли способен да се продаде... Тая мисъл го доведе на друга - още по горчива: вероятно Дразински си е позволил това с един българин, защото други са го насърчили, като са приемали подарките му. Дразински се хвалеше с голяма дружба с господина Филовича. Мигар сам Филович, който му го препоръча, да е съветвал на евреина смелостта за такава сделка! Невъзможно! Филович, човек с доволно широка съвест, познаваше впрочем добре Стремски, той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за безчестност. "Такова предположение не трябва даже и да допускам" - помисли си Стремски.

Погледът му падна на разтвореното писмо от сестра му Мита и той го прочете пак. В очите му пак бликнаха сълзи. Това писмо, проникнато с такава истинска, сърдечна скръб, с такава висота на чувството, контрастуваше ярко със сцената, която току-що се разигра тука... И пак му се представи в умът съдебното решение, увиснало заплашително над пепелището, и белите обявления, залепени по улиците.

- Сега пари! - каза си той и се улови за челото.

Пари ли? Той ги имаше преди малко пет пъти повече!

Очите му случайно се спряха на един малък портрет на стената - това беше бащиний му образ.

- Тате - каза си той, - ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоят честен характер. Първото съм безсилен да спася, прости ме. Второто - свято ще запазя, тате, кълна ти се!

Очите му се просълзиха.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух