напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XIII. La Chere


В гостилницата на Ариматейски, извън северната ограда хисарска, около една широка маса, златната пловдивска младеж играеше на карти.

Отдавна навън беше нощ лунна, обайна.

Ланскенетът беше в разгара си. Франковете и белите меджидиета фанаха да се явяват по-рядко на масата, а лирите залъскаха на свещите.

Както винаги на стола председателствуваше Антон Гръшков. Депутат от видните, ловък, хитрословец, уврътлив, с привички светски и европейски лъск, вестникар с шавливи убеждения, поклонник на успеха до цинизъм, чорбаджия по природа, демагог по сметка, той се ползуваше с политически престиж в общественото мнение, което вътрешно презираше. При това изящен кавалер и Дон Жуан.

Зимаше участие и Лостарев, човек с надвиснали вежди, сприхав, болезнено предаден на играта; Карадидов, момък с пълно, благодушно лице, със златни очила и оплешивяло чело. Гаврилов, също вестникар, с тънки черти и бързорек; Стефан Каршияков, господин с повелителен вид, с вежди и мустаци, които го оприличаваха на Тарас Булба, депутат; доктор Кискинев; Цветанов - пръв път седнал тая вечер да играе - за развлечение, и увлякъл се вече в играта. Беше там и Цанко Михайлов - къс дебел момък, сърдит, креслив и при печалба, и при губене, чиито сини очи пущаха светкавичен огън; Армодиадис, грък, моден франт, задирник на хубавите жени в Хисаря... И останалите играчи бяха младежи и видни представители на пловдивското общество.

- Полагам пет лири!-извика Карадидов, по чието голо чело руен пот течеше.

Запротестуваха повечето: тая сума ги уплаши. Гаврилов, Лостарев и Гръшков само приеха да рискуват. Фърлиха книгите. Лостарев спечели.

- Фиаско пак! - изгълча Карадидов, чийто добър поглед сдоби сега злобна суровост.

- Qui perde au jeu gagne en amour и обратно - забележи престаналия да играе Тантелов.

- Пунтирай и ти! Толкова лири ми зема... - обърна се към него Карадидов.

Загубата замъгляваше мислите му; тя раздражи и горните троица.

- Пак! - извика Гръшков.

- По колко ?

- По десет!

- Сe по десет - извика Карадидов, чието лице беше жестоко обърчевяло от загубите.

Фърлиха пак.

- Печеля! - извика Тантелов, като заграби от масата петдесетте лири, които шумно се изсипаха в джеба на панталона му.

Подир това и другите се оттеглиха. Карадидов излезе. Той беше изгубил вече сто и шейсет лири.

- Ти ще играеш с мене! - каза решително Армодиадис.

- Добре - отговори сухо Тантелов.

Зафанаха. И на петото фърляне книгите, Тантелов печелѐ.

- Само десет лири ми остават - изпъшка гъркът.

- Фърли някому на честта! -каза му Каршияков, чийто поглед гореше сега като две свещи под падналите вежди. Тая идея беше хубава.

- На кое? -каза той. - Да! Полагам на честта на.... la Chére.

La Chére - беше Драга, по която Армодиадис се влачеше и не криеше това. Драга беше модна хубавица.. Мъжът й не знаеше френски.

Драгината чест проработи. Той спечели.

- Пак за... la Chére! - и блъсна десет лири на масата.

- Пак на това име? - попита недоволен Тантелов.

- "Дето кон зоб ял, на таз врата хъхри", ти не знаеш ли? - забележи доктор Кискинев.

- Каква е тази Лашер? - попита Лостарев.

- Една знаменита магесница... в Европа, която прави чудеса... втори Боско - отговори Гръшков със сериозен. тон.

- И втора Аспазия - допълни Армодиадис. И пак той спечели.

- И аз турям на името на тая магесница!... - каза Лостарев.

Ухилиха се неколцина лукаво.

Драга се усмихна и на мъжа си.

- Лашер дели благоволенията си между двама ви - каза Гръшков.

А бедният Лостарев беше тъй смешен и жалък, като прибираше лирите!

Цветанов стана, зе си шапката и излезе ядосан. Гледката на тая пошла подигравка с честта на Лостарева му стана нетърпима и обществото противно.

 


1. Qui perde au jeu gagne en amour (фр.) - Който губи в играта, печели в любовта.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух